Хлорелата са водорасли, смятани за суперхрана и натурален мултивитамин заради богатия си хранителен състав и многобройните ползи за организма. Хлорелата на прах се получава от изсушени едноклетъчни водорасли, които се срещат в сладки и солени води. Тя съдържа витамини, минерали и други важни хранителни вещества като магнезий и желязо и е чудесен източник на растителни протеини.
Този изключително богат източник на белтъчини служи за храна на космонавтите по време на мисии в Космоса и е една от потенциалните храни, които ще ползват бъдещите заселници на планетата Марс! Изследователите на океана в подводници също се хранят със синьо-зелените водорасли хлорела.
–––––––––
Микроводораслите са смятани за най-древните жители на Земята. Според биолози и биоастрономи от тях започва животът. На тях се дължи и образуването на атмосферата. Във времето не са променили структурата си, тъй като издържат на екстремни условия – както много високи, така и много ниски температури.
––––––––
Хлорела е открита през 19 век, но чак през 20 век са установени уникалните й хранителни качества. По време на Първата световна война са правени опити германската армия да се изхранва с хлорела. От тогава тя е оценена като култура с възможност за масово производство, която се размножава много бързо и може да се отглежда в изкуствено създадени ферми. След Втората световна война Япония е разорена и също решава да използва микроводораслите за изхранване на населението. Освен в Германия и Япония ферми за отглеждане на хлорела са изградени и в САЩ, Холандия, Индия.
Индустриално производство на хлорела
В природата хлорелата се намира главно край устията на реките или в океаните – там, където теченията се срещат и на повърхността излиза богата на хранителни вещества вода от дълбините, но след разкриването на уникалните й хранителни качества нараства интересът към промишлен добив.
Използват се различни методи за производство на хлорела, които са основно два вида – отворена среда за производство на микроводорасли и затворена среда, която се нарича фотобиореактор.
Отворените ферми за отглеждане на хлорела представляват изкуствени езерца дълбоки от 15 до 50 см. Най-важното условие за нейното производство са чистата вода и много слънце. Ако дълбочината е повече от 50 см, светелината значително отслабва. В тези изкуствени езерца водата се раздвижва с въртящи се гребла, но основният недостатък на отворените системи е свързан с борбата с външни замърсители. Тази техника на производство е най-характерна за Азия.
В Европа се използват по-често фотобиореактори. Фотобиореакторите са затворени системи, една част от която пропуска слънчевата светлина. Раздвижването на водата става с механични помпи или със системи за мехурчета, подобни на тези в аквариумите. Предимството на тези системи е, че предлагат пълен контрол върху различните параметри на културата, катко и че намаляват риска от външно замърсяване.
Известни са няколко различни дизайна фотобиореактори. Един от тях представлява мрежа от вертикално и хоризонтално разположени стъклени тръби с диаметър около 10 см. В Германия те се пълнят с висококачествена хранителна среда от чиста вода, въглероден диокис и минерални соли. Тръбите се разполагат в парници на слънце. Течността циркулира, за да се осигури еднакво изложение на светлина от всички страни. В тръбите микроводораслите се развиват защитени от всякакви възможни замърсители.
След това биомасата се отделя от течността чрез центрофугиране, после се суши внимателно в ексикатор така че да се запазят всички елементи в хлорелата.
Друг вид е фотобиореакторът с вертикална колона. Във вертикален цилиндър се извършва разбъркването чрез инжектиране на газ.
Хлорелата се размножава много бързо чрез неполово делене на клетката. Всяка една клетка се уголемява и се дели на две дъщерни клетки: например от 1 клетка стават 2 после 4, 8, 16, 32, 64 и така нататък, т.е. броят се увеличава експоненциално. Подобно на растенията се развива без да използва други живи организми, а чрез фотосинтеза.