Сред храните на растителна основа бразилските орехи са един от най-богатите източници на магнезий. Магнезият е важен минерал, който подпомага усвояването на калций в организма. Той е полезен и за сърдечно-съдовата система и намалява риска от сърдечни заболявания.
Дългият път на бразилските орехи от амазонските джунгли до нашата трапеза
Бразилските орехи всъщност не са ядки, а семената в плода на един от най-големите и най-дълго живеещите организми в дъждовните гори на Амазонка – дървото Bertholletia Excelsa, широко разпространено по цялото поречие на реката в незалетите площи на Гвиана, Колумбия, Венецуела, Перу, Боливия и Бразилия. Този амазонски великан достига на височина до 50 метра, а стволът му – до 2 метра в диаметър. С помощта на радиовъглеродно датиране е установено, че възрастта на някои екземпляри е между 800 – 1000 години. Плодовете му представляват шушулки с големината на бейзболни топки, които съдържат приблизително около 20 семена, всяко от които е в собствена черупка. Шушулките са изключително жилави. Те могат да бъдат пробити единствено от малък гризач агути, който прегризва шушулките със зъби, подобни на длето. Опрашването на цветовете се извършва от пчелата орхидея – само тя е достатъчно голяма и силна и има достатъчно дълъг език, за да отвори цвета и да достигне до нектара вътре.
Макар и да съществуват изкуствени плантации, основната част от добива на бразилски орех идва от диворастящите дървета в Амазония. Всяка година хиляди берачи прекарват в горите месеците от декември до март, когато повечето от плодовете са паднали на земята. Събирането на шушулките е решаващ източник на доходи за много местни общности, но и опасна професия. Всяка шушулка тежи до пет и половина килограма и пада от височина колкото 15-етажна сграда, хвърчейки към земята със скорост от 50 мили в час.
