Еритритолът е захарен алкохол, който в естествен вид се среща в някои плодове – диня, круши, грозде, но в твърде минимални количества. Поради това той не се извлича директно от естествените източници, а се добива от растения, съдържащи нишесте /царевица, пшеница, тапиока и др/ с помощта на ензими и ферментация.
Захарните алкохоли не са нито захари, нито алкохоли. Те са вид въглехидрати, полиоли, които се усвояват частично или изобщо не се усвояват от организма и затова се наричат несмилаеми въглехидрати. Еритритолът не участва в метаболизма, тъй като в човешкия организъм няма ензими, необходими за разграждането му и той се изхвърля непроменен чрез урината, без да променя нивата на глюкозата и инсулина. Това го прави отличен заместител на захарта при хора с наднормено тегло и диабет.
Еритритолът съдържа само 6 процента от калориите в равно количество захар, не съдържа глутен и има нулев гликемичен индекс. За разлика от бялата захар той е безвреден за зъбите,тъй като не ферментира от бактерии, които причиняват кариеси.
Как да използваме еритритол?
Еритритолът представлява бял прах с вкус, подобен на обикновената бяла захар, с лека киселинност и горчивина, но без забележим послевкус. Когато се разтвори в устата, той създава усещане за охлаждане, подобно на ментата. Еритритолът е по-малко сладък от захарта – при равни количества той осигурява около 70 процента от сладостта на захарта. Затова при готвене е препоръчително да използвате 1 1/3 до 1 1/2 чаши еритритол, за да замените една чаша захар.
Еритритолът може да се обработва термично и е подходящ за печива, кремове и други десерти или като подсладител за чай и кафе. При използването му в печива с набухватели трябва да се има предвид, че за разлика от трапезната захар не реагира с маята и няма да помогне при втасването на тестото. Тестата, подсладени с еритритол, са по-компактни и твърди, а печивата може да станат сухи.
–––––––––––––
Снимките в сайта са илюстративни.