Дългият пипер (Piper Longum) е подправка, несправедливо подценена от съвременния кулинарен свят. Това са изсушените плодовете на цъфтящо, увивно растението от семейство Пиперови, които много приличат на ресите на леската. Първоначално те са червени на цвят, а след изсушаването им стават черни.
Макар и да е почти непознат днес, той има вековна история в хранителните традиции на Африка, Индия, Индонезия и Средиземноморието. В древна Гърция и в Римската империя дългият пипер е бил най-използваната подправка наравно с черния пипер. Популярността му намалява с откриването на Новия свят. Кулинарните историци смятат, че дългият пипер изчезва от хранителните навици на Запада заради навлизането на чилито. Лютите чушлета запълват пазарната ниша за продукт, който е по-евтин и по-лютив от черния пипер.
Завръщането му в европейската кухня дължим до голяма степен на известния кулинарен писател, журналист и телевизионен водещ Найджъл Слейтър. Той нарича дългия пипер „най-красивата подправка” и го включва в рецепти за плодови салати, крем с малини, десерти с бутер тесто и ягоди.
Дългият пипер притежава богат комплексен аромат, който прилича повече на подправкова смес, отколкото на една-единствена подправка. Той има лютивината на черния пипер, смегчена и обогатена с топлите нюанси на индийското орехче, канелата, карамфила и кандамона.
Дългият пипер може лесно да се смели в мелничка за подправки или да се счука в хаванче и да се използва като заместител на черния пипер, особено в ястия, за които е необходим по-мек и богат аромат.
