Нахутът, известен още като леблебия, е едногодишно растение от семейство Бобови. Той е едно от най-древните култивирани растения. Първите сведения за използването му като храна датират отпреди 7500 години и са свързани с праисторията на град Йерихон. Днес най-големият производител е Индия, отглежда се още в Турция, Пакистан, Австралия, Иран, Етиопия, Мексико. У нас се произвеждат малки количества, основно в Североизточна България.
Традиционна храна е за много страни по света – в Средиземнорието, Близкия изток, Африка, Индия. Основна съставка е на характерните за арабската кухня ястия хумус и фалафел. Хумусът е паста от смлян нахут, тахан и подправки, а фалафелите са пържени нахутени кюфтенца. У нас нахутът до скоро беше популярен най-вече под формата на печена леблебия и като добавка към кафето или като негов безкофенов заместител. През последните години все повече навлиза във всекидневната ни кухня като съставна част на различни ястия, салати и гарнитури.
Нахутът има висока хранителна стойност – източник е на протеини, въглехидрати, минерали – желязо, магнезий, фосфор , цинк, манган и мед. Подобно на останалите бобови растения има високо съдържание на белтъчини, богат е и на диетични фибри. В сравнение с ядките съдържа по-малко мазнини. При диети за отслабване трябва да се има предвид, че съдържанието на въглехидрати е високо – 60 г в 100 г продукт.
