Лимецът е най-древният сорт пшеница, която до неотдавна e представлявала интерес само за археолозите. Зърна от лимец са открити в египетските пирамиди, както и в тракийските гробници по нашите земи.
Лимецът представлява вид покритосеменна пшеница с четири слоя обвивки. Характерно за него е, че не понася торене на почвата и затова е чист от пестициди и химикали. Освен това не може да се кръстосва с други зърнени култури, не се поддава на генетични модификации и на болести. Това е помогнало зърното да се съхрани непроменено през хилядолетията, но е и причина да бъде забравено от зърнопроизводителите заради по-ниския добив и по-сложната преработка – обвивката на зърното е много твърда и се олющва по специална технология.
Именно трудното премахване на обвивката е една от причините брашното от лимецът да е много здравословно, тъй като в него попадат всички полезни фибри. Освен това тя пази семената от радиация – твърди се, че на 200 км от Чернобил лимецът е останал чист след аварията.
У нас лимецът се среща диворастящ по поляните на юг от Стара планина и в Източните Родопи. През последните години се възражда интересът към отглеждането му като земеделска култура заради изключителните му хранителни качества. Според диетолози 100 грама покълнал лимец набавят всички хранителни вещества, необходими на организма за една седмица.
Лимецът е богат на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали – цинк, магнезий, манган, фосфор. Той съдържа повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални.