Мака е многогодишно тревисто растение от семейството на ряпата, което вирее по високите плата на Андите в Централно Перу. Като земеделска култура маката е позната на инките от хилядолетия. Местните жители я отглеждат и до днес за храна и лекарство. Характерно за нея е, че е много устойчива на неблагоприятни климатични условия и бедни почви и може да вирее на 4000 метра надморска височина. Светът открива маката през 80-те години, когато германски и американски учени публикували изследване за културата на Андите, в което било отделено място на магичните свойства на растението.
Използваемата част на мака е коренът, който се консумира в прясно или изсушено състояние. Изсушените и смлени на прах корени на мака са изключително богати на витамини, минерали и фибри. Съдържат 60% въглехидрати и 10% протеини, а съдържанието на калций е по-високо от това в млякото. Мака е подходяща храна за хора, страдащи от анемия заради високото съдържание на желязо.
Но най-голямата си слава маката дължи на съдържащото се в корените вещество p-метоксибензил изотиоцианат (p-methoxybenzyl isothiocyanate), което има свойствата на афродизиак – увеличава сексуалната активност и либидото както при мъжете, така и при жените.
Корените на мака стимулират дейността на жлезите с вътрешна секреция и възстановяват хормоналния баланс. При жените се препоръчват за облекчаване симпомите на менопаузата, срещу остеопороза и болки в ставите. Консумацията на мака увеличава защитните сили на организма срещу стрес и депресивни състояния. Смята се, че това се постига чрез поддържане на функцията на хипофизата и надбъбречните жлези , които допринасят за правилното функциониране на ендокринната система.
Информацията в тази статия има общообразователна цел, не може да замести консултацията със специалист и не трябва да се използва за самолечение.
